Пак мълчиш, нали?
Очите ти гледат прощално...
и питат „Сега кой го боли"?
А за тебе може би това е банално.
Пак грешиш... Сълзи...
Душата стене до смърт...
а очите ми питат „ Кой го боли"?
И дали е грешна моята плът...
И усещам как се свечерява,
вътре в моето сърце...
и усещам... и усещам, но пък то остава,
обичайки и твоето зове!
© Надя Стоянова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
