Сега линея - сянка от въпроси
Следя се сам в отчаяни минути...
дали съм по-отчаян от живота...?
Претърсих се в посоките нечути
и се открих в потъналата котва...
под морското ниво - в патина гъста
от наносите векове проспали
(и непробудени дори от земетръса
и от прегръдката на хиляди корали).
Така линея - сянка от въпроси,
след всеки отговор по-многобройни.
Неотговореното вчера бъдност носи,
нахлуло през коварните пробойни.
Тиктакат кукувици на Минерва
от кукумявката й странно вдъхновени.
Небето с метеори ме замерва -
праобраз на мечтите потопени.
Живея сън - сънят ми ме живее
(стандартен зов в предсмъртните стенания)
и чакам утрото отново да изгрее
от дулото на древни разстояния.
© Младен Мисана All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Прекрасен и много тъжен стих-стенание! Утрото е по-мъдро от вечерта!
-
Сърдечно благодаря на всички подкрепили скромния ми стих.
Бъдете здрави и благословени и нека новата седмица е щастлива за вас! -
Живея сън - сънят ми ме живее
(стандартен зов в предсмъртните стенания)
и чакам утрото отново да изгрее
от дулото на древни разстояния. - от дулото на древни! Или на вечни! Минало, настояще и бъдеще са едновременни, ние усещаме само Сега, а те са реални и съществуват паралелно. -
Това много ми хареса. Описал си го така както го чувстваш и то по-много въздействаш начин.
Поздравявам те! -
Страхотен стил и стих!
Я горе главата, маестро! -
Тази образност пренася в душевното състояние по-директно от буквалното изричане на нещата! Майсторски стих, Младене!
-
Очарована съм от оригиналната метафоричност – цветна, изненадваща и дала блясък на мозайката от думи, с които изграждаш тематичното си внушение като автор! В това стихотворение ти си в стихията си, Младене! Пожелавам ти никога да не бъдеш "по-отчаян от живота", приятелю!👍
-
Сякаш времето, натежало от въпроси ни замерва от далечни разстояния и ни потапя дълбоко в различни състояния от които се чувстваме изморени. Толкова образно си описал стремежът, да си отговорим на много въпроси, но понеже това е все още невъзможно, се хващаме за утрото, което носи надежда. Младен, много дълбок, изпълнен с космически заряд стих.
-
"Небето с метеори ме замерва -
праобраз на мечтите потопени"....Филигранно! Възхищавам се на перото ти, Младене! Метафори, образност, дълбочина! Поздравления!!!
(Дочакай утрото и мечтай отново!)
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
(стандартен зов в предсмъртните стенания)
и чакам утрото отново да изгрее
от дулото на древни разстояния."
Поздравления за стиха ти, Младене!