Сега линея - сянка от въпроси
Следя се сам в отчаяни минути...
дали съм по-отчаян от живота...?
Претърсих се в посоките нечути
и се открих в потъналата котва...
под морското ниво - в патина гъста
от наносите векове проспали
(и непробудени дори от земетръса
и от прегръдката на хиляди корали).
Така линея - сянка от въпроси,
след всеки отговор по-многобройни.
Неотговореното вчера бъдност носи,
нахлуло през коварните пробойни.
Тиктакат кукувици на Минерва
от кукумявката й странно вдъхновени.
Небето с метеори ме замерва -
праобраз на мечтите потопени.
Живея сън - сънят ми ме живее
(стандартен зов в предсмъртните стенания)
и чакам утрото отново да изгрее
от дулото на древни разстояния.
© Младен Мисана All rights reserved.
