Сега модерно е да бъдеш пламък...
Прекалено хубав е денят!
Днешният и всеки следващ утрешен.
Но въздуха забрави да поделя.
Императиви имам, но са вътрешни.
Отвън не позволявам да ме пипат.
Изплаках всички драми от очите си.
Погледа смирен със яд отритнах
и сега...
съм вожд на цветни призраци.
И сто лета да ми следиш очите,
в тях да се опитваш да разцепиш мрака,
и да разтапяш восък по стените –
ти няма никога да ми прозреш в душата!
А тя ефирна е. И ходи с грация...
Сега модерно е да бъдеш пламък.
Димът е адска болка в еманация...
Полях се с напалм,
за да не изгасна!
© Цвет All rights reserved.
