Сега не ми е до тебе...
Сега не ми е до тебе.
Влез, ако искаш, в стената
или избягай при себе си.
Сега съм най-малко жената,
която си съчинявал,
за да не бъдеш сам.
Аз съм не зърното, плявата -
нищо не мога да дам.
Сричам града ни по улици,
съвсем не ми е до теб.
Ще полудееш с мен, чуваш ли,
кротко и страшно нелепо.
Дрънчи в главата ми песничка,
добре, че нямаш уши...
Всички сме някак си жертва
на прегорели съдби.
Дъвча най-белия облак
и съм най-черният храм.
Мъж съм в усмихната рокля
и нищо няма да дам.
Влизай в стената и чакай
да се превърна в жена,
ако на баба ми в раклата
дядо е сложил цветя!
© Лили Радоева All rights reserved.
