Сега пред мен си нежно съкровена
Бездомните си чувства, разпилени,
по пътища загадъчни събрах.
За тебе приютих ги - щом познах -
в очите ти вълшебства откровени.
По краища различни, разделени,
зовеше сетивата подъл грях.
Сами как страдали са аз разбрах
без твоя чар в сезоните студени.
Сега пред мен си нежно съкровена
и топлата усмивка вдъхновено
осмисля любовта ми с благ туптеж.
Зората на живота е свещена,
когато ти изгряваш и сплотено
лъчи даряваш с творчески копнеж.
© Асенчо Грудев All rights reserved. ✍️ No AI Used
