Сега разбирам...
Когато си далеч от мен, разбирам що е болка.
Разбирам що са истински сълзи
и за какво наистина се плаче.
А щом се моля да те видя,
осъзнавам що е липса
и как тежи в сърцето,
когато ти ми липсваш.
Имам нужда непрестанно да ти шепна “ОБИЧАМ ТЕ”,
имам нужда непрестанно да ме обожаваш.
С тебе искам всеки изгрев да посрещам
и всеки залез да изпращам.
Изпитвам адско желание да те целувам,
да изливам цялата си нежност върху теб.
Погледът ти щом срещне моя,
тръпна цяла -
та нали цял живот за тебе съм копняла!
Твоите очи в мен създават настроение -
с ничии други не бих ги заменила.
Когато ме прегръщаш,
така ме радваш -
само в твоите ръце аз мога да се смея.
Мъчно ми е само,
че сега не съм до теб, но…
За всичко има време.
Аз те обичам днес така,
както те обичах вчера
и както утре пак ще те обичам.
Нима безумно много искам -
само вечно да те имам!?
© Ивка Георгиева All rights reserved.
