Сега сме никои за другия и непознати
така решихме двамата тогава
аз ще излизам с другите жени
а ти търси си някой за изява
Сега сме никои за себе си
изгубили сме се във свойта суета
и гледаме да угодим на всички
които ни се смеят през уста
Сега сме никои а можехме да бъдем двама
но гордостта ни наша ни погуби
осъдени сме да се желаем ний до края
но без да си усещаме усмивките-уви, не можем да усетим рая
© Калоян Тодоров All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
