Прегърнах слънцето нежно
откраднах мъничко пламъче
от него изпредох си прежда
и сега красиво съм паяче
висят по стените ти мрежи
но нали на никой не преча
светулки са моите копнежи
от тях си оплетох елече
сега съм готово за зимата
не ме плаши с гневът си
на теб измръзна ти римата
споко ще я сгрея с дъха си
© Ивелина каменова All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
