Сега съм снежинка
Аз сега съм снежинка, прашинка от зимно небе,
във окото на Господ бяла, невинна искрица.
И валя над сърцето ти, а в твоето тъжно сърце
всички пътища спират в око на разплакана птица.
Приюти ме, ще стана на топла голяма сълза,
ще попия през твоите мъжки и мъдри очища.
И когато във теб преболи и стопи се снега,
ще запаля в сърцето ти хиляди бесни огнища.
Ще стана на път, по който ще бродиш изгубен
в бяла гора и на рамо ще носиш луната,
и приказен сън на някой пораснал и влюбен,
и кротка кошута в спокойния сън на земята.
Ще стана надежда, на някой бездомен и ням,
на някой отхвърлен ще стана и дом и прозорец.
На грешния- прошка, на гладния - залък и храм,
на просяка - път, към небесните порти отворен.
…
Сега съм само снежинка обаче, и още не знам
къде презимуват във тъмното на господ сълзите...
И бавно, ще падам, ще падам...
А някъде там
сърцето ти тъжно отново за обич ще пита.
© Румяна Славкова All rights reserved.
