Хъшове с левове на чело,
духове – страшни невидимки.
Лицата тъмни крещят мълчаливо
във фирмата на Сметния Завет.
Записват си номера на Столичния Кмет.
Изпускат петицата на спирката.
Песента гореща ще се пръсне,
ще изкипи, ще полети.
Новината, водещата,
пропускам я, не ме интересува.
Кой, каквото иска да прави...
аз творя Души.
26.11.2010г.
© Кристиан Неделчев All rights reserved.
<a target="_blank" href="http://smajliki.ru/smilie-32588487.html"><img src="http://s.rimg.info/f952435d5ad505ae13aef2fe5aca1294.gif" ></a>
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
адския финал