Aug 22, 2009, 9:20 PM

Сеир

804 0 8

               Сеир

 

Висял човек на тротоара

и чакал някакъв трамвай.

Допушвал своята цигара,

но – хоп −насреща полицай:

–Десет лева те глобявам!

–Нещо, старши, май не вдявам!

За какво глобен съм аз?

– За цигарения фас.

Тук обществен е район

и да пушиш има вето.

Даже пише във закон:

„неетично”, „неприето”.

Лична карта дай!

–Вкъщи я остайх.

– Още тридесет за нея!

Казвай име и адрес!

– Ха! – започна да се смее –

ще натягаме днес?

– Още двайсет за обида!

– Давай, давай, да те видя!

Колко още ще изсмучиш?

Или щеш да ме заключиш?

– Като нищо те прибирам!

– Явно доста те нервирам?

С гледащ задник към тавана

сутринта ли, старши, стана?

– В РеПеУто идваш с мен!

И го взе за нищо в плен.

Там дежурният попита:

– За какво го водиш този?

– Ами... прай се на комита.

– Или търси да се вози? –

в смях дежурният избухна,

след което строго грухна:

– Бързо тоя го разкарай

и престъпник ми дакарай!

 

... А на мястото, където

власт показваше ченгето

наркоман жена нападна

и й чантата открадна.

 

П.П.

Щом се простият кретен

с малко власт оторизира,

то, да знаете от мен:

НЕМИНУЕМ Е СЕИРА!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Марин Цанков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...