Потръпнах от Разказа за моето минало.

И как се претърколи разярено

условието в секция „ИНТИМНО”.

Но слушах. Без грам въображение –

то бяха безполезни ручеи, дела на инфантили

и противоречия.

Смутих се. Тоя го обичах.

Да бе! Само че условно.

А оная гола истина за Мичето,

май оставила е много недоволни.

Нищо. Боже, колко килограми

не претеглена романтика.

Скрита зад усмивките на неизвестни

страхове и пожелания.

Изтръпнах. Историята сложи удивителна.

Изписа черната дъска със многоточия.

„Момиче, много си наивно, изцапала си

всичко с глупави съмнения!”

Лъже! Ама че измамница!

Аз не вярвам в безразлични, опростени

секции, раздели и системи.

Станах. И я цапардосах чумата.

„Млък! Тук няма препинателни.

Как не те е срам, чудовище, да триеш

ти облечените спомени!”

Хукна. През глава обратно.

В нейната бърлога да си ходи.

В моята секция „ИНТИМНО”

няма да злослови.