Прошепвай ми трогателни слова,
моли се да те назова по име,
''обичам те'' от вчера само дим е,
умислен залюлява те вестта.
Променяй устремен тоналността,
въздушни кули вдигай, понеси ме
над облачния свършек в ден безримен,
не си пести за утре дързостта.
Загубила съм старата следа,
безтебие ме вледенява зиме.
В затишието снежно да не гине
дъха ми намери , счупи леда.
© Светличка All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
