Секундичка, преди да я прокудите
Контурите на тялото й сгушено,
размива здрач, на дървената пейка.
Небето е враждебно и опушено
и вятърът проплаква - на жалейка.
Студени, мокри пръсти по косите й
и поп, избягал тичешком, от храма.
Свещицата догаряща на дните й,
живот ли е - димяща стиска слама.
Домът й - всъщност място за преспиване
и дворчето, отдавна разградено.
Децата й с билети за отиване
и връщане съвсем не отредено.
В нозете й сънливи и проскубани,
три гълъба с парченца от сърцето,
тя храни.Няма нищичко за губене.
Но ще заспи - с усмивка на лицето.
Дотяга и на Бога, и на людете,
по своя път, забързани мълчите.
Секундичка, преди да я прокудите,
поглежда ви. На майка ви с очите.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
