Aug 24, 2020, 6:33 PM  

Секундичка, преди да я прокудите 

  Poetry » Phylosophy, Civilian, Other
841 11 21

Контурите на тялото й сгушено,
размива здрач, на дървената пейка.
Небето е враждебно и опушено
и вятърът проплаква - на жалейка.

 

Студени, мокри пръсти по косите й
и поп, избягал тичешком, от храма.
Свещицата догаряща на дните й,
живот ли е - димяща стиска слама.

 

Домът й - всъщност място за преспиване
и дворчето, отдавна разградено.

Децата й с билети за отиване
и връщане съвсем не отредено.

 

В нозете й сънливи и проскубани,
три гълъба с парченца от сърцето,
тя храни.Няма нищичко за губене.
Но ще заспи - с усмивка на лицето.

 

Дотяга и на Бога, и на людете,
по своя път, забързани мълчите.
Секундичка, преди да я прокудите,
поглежда ви. На майка ви с очите.

 


 

 

 

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??