Jun 8, 2011, 10:36 PM

Село

692 0 0

Понякога в спомените си се връщаме към онова място, на което сме прекарали своето детство. Може би в някое селце или в някои по-малък град. Много често ние вече живеем далеч и е трудно да го посещаваме, защото животът се е променил, станали сме ангажирани и зрели хора. Това място не престава да съществува в нашето съзнание и носталгията към него е голяма. Чувстваме, че то продължава да ни привлича и в нас напира порив да се върнем и отново да прекараме детството си там.

 

Моето детство прекарах в едно планинско село, намиращо се в Малешевската планина. До ден днешен, където и да отида, за мен няма по-хубаво място от там. Зеленината, простора, гората всичко това ме кара да съм свободна и ме прави щастлива. Много често се връщам там. За съжаление, започваме да губим хубавите български села! Политиката ли е виновна, ние ли сме виновни? Това не се знае! Само знам, че моето невероятно село се обезлюдява и някои ден ще се превърне само в един чукар на Малешевската планина.

 

Село мое, обичано село,

с дворове, чардаци и къщи,

с какво си по-различно, не зная,

но за мен ти означаваш безкрая.

 

Село мое, обичано село,

на планина гордо висящо,

с хора истински родолюбци

и с много работливи девойки.

 

Село мое, обичано село,

започнало пусто да става,

като нашата голяма държава,

която напускат я всички.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Недялкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...