Пулсират в мене славните години,
на детството отминалите дни,
когато боси тичахме на село,
непокорни, с разрошени коси.
Къде остана, Боже, свободата,
приятелствата чисти, кат сълза,
къде сега запрати ме съдбата,
защо са всички хора без душа.
Уж до мен са близо, но далеч са
ароматните и дъхави треви,
ветрецът тихо ги разклаща,
явяват се в очите ми сълзи. ...