Jul 18, 2015, 1:27 PM

Село мое 

  Poetry » Other
1103 0 1
Пулсират в мене славните години,
на детството отминалите дни,
когато боси тичахме на село,
непокорни, с разрошени коси.
Къде остана, Боже, свободата,
приятелствата чисти, кат сълза,
къде сега запрати ме съдбата,
защо са всички хора без душа.
Уж до мен са близо, но далеч са
ароматните и дъхави треви,
ветрецът тихо ги разклаща,
явяват се в очите ми сълзи. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Боян Дочев All rights reserved.

Random works
: ??:??