По нея с дни очите ми изтичат,
да ми пристане чакам да рече,́
а как на самодива ми прилича
в носията с гайтан като змийче.
Косите огнени така развява -
бесило са за мъжкия мерак.
У мене тлее истинска жарава.
Нощес ще я отвличам! Знам и как.
А беше толкоз знойно, тежко, лято,
жита наливаха последен клас.
Зарязах жътвата, набрах мушкато
и скрих се край дувара в таен час. ...