Dec 16, 2022, 10:37 AM

Селянин 

  Poetry » Phylosophy, Civilian
334 0 3
Той израсъл е някога на село, на нивата,
закърмен е там с мляко от своята майка.
Добър човек селянин раздава своята душа,
за хората, за близките си без да се вайка.
Сложи на рамото си дисагите той сега,
тръгна към града да дири своята жена.
Хубава жена но дали ще върти къщата,
не намери в село той такава добра мома.
А там в града сред многолюдната тълпа,
той се загуби, загуби себе си и същността.
Промени се, промени го и проклетата парà,
забрави за село, за нивата си и за рода. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Миленов All rights reserved.

Random works
: ??:??