Селянин

16.12.2022 г., 10:37 ч.

Поезия » Философска, Гражданска

5.0 / 1

348 0 3

Той израсъл е някога на село, на нивата,
закърмен е там с мляко от своята майка.
Добър човек селянин раздава своята душа,
за хората, за близките си без да се вайка.
Сложи на рамото си дисагите той сега,
тръгна към града да дири своята жена.
Хубава жена но дали ще върти къщата,
не намери в село той такава добра мома.
А там в града сред многолюдната тълпа,
той се загуби, загуби себе си и същността.
Промени се, промени го и проклетата парà,
забрави за село, за нивата си и за рода. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Оправдание за съществуване
Бесове

Тъй тежко е да видиш ближни преминали на вражеска страна. Синът предаден беше трижди от най-любимите...
Уж въздух, а всъщност надежда

Той няма червена канадка, ботуши и шапка със мъхест помпон... Прегърбен на гега, старик кротко пуши,...
Отричане

...като праг посрещаш ме, когато ме завеят черни ветрове... Евтим Евтимов Не бягам. Ветровете ме отв...

Още произведения »