Nov 23, 2023, 12:40 AM

Семейството

  Poetry » Civic
515 0 3

Семейството е святата искра,

която всеки с вяра гордо носи.
То полъх е на спомен-топлина
и късче от надеждите ни боси.

 

Семейството е здравата врата,
която безрезервно те посреща.
И огледалото на сутринта,
в което мъдростта ти се оглежда.

 

Семейството е зрънцето живот,
което от съдбата се посажда.
То тачи в паметта и чест и род,
а вярата чрез него се преражда.

 

Семейството е изворът велик,
от който пие детството наслада.
То ще отхвърли огъня безлик
и ще възпее доблестната клада…

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Наташа Басарова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Има случаи, когато човек няма семейство и тогава семейството е мечтата на всичко, за което сте писали тук.
  • Сърдечно благодаря!
  • Семейството, градивна единица на обществото.
    Но като гледам нашето такова, явно и в него нещо куца...
    Поздравявам те.

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...