Aug 10, 2014, 7:19 AM  

Семенце

  Poetry
1.2K 0 14

Тъй ще си отида - в невидение,

съзряла пяната на нещото,

със очи, отворени в копнение,

за да проникнат отвъд днешното.

Но тръпната си обич ще оставя -

изгора, по наука жаждата.

Ще сътворява тя и ще създава,

неизвестното ще осветява,

като дъга ще оцвети безкрая

и топло ще усмихне тъмното,

че пак, по детски очарована,

една Алиса ще го опознава…

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росица Танчева All rights reserved.

Comments

Comments

  • "като дъга ще оцвети безкрая

    и топло ще усмихне тъмното,"
    --------------------------------------------
    Красиво и слънчево послание!
    Поздрави и от мен!
  • Стихотворението наистина може да се "пипне", но посредствено не е в никакъв случай. Освен това в поезията се допускат известни компромиси с удвоените предлози, пълния и краткия член и т.н., така че е излишен перфекционизъм да цепим граматиката на две. По-важно е съчетанието музика и смисъл - тогава се получава добра поезия. А тук има една очарователна поанта и ако съвсем леко се редактират горните редове, съм сигурна, че стихотворението само ще запее. От мен успех!
  • Благодаря на всички за коментарите, включително и на Златина Георгиева, която е оценила миниатюрата ми със средна оценка. Заради броя на сричките сега добавих такива в два стиха - вместо "с очи", стана "със очи", като тук предпочитам допускане на правописна грешка, заради сричката, тъй като двойно "с" се пише само преди дума, която започва със "с" или със "з". Освен това стихът: "Но тръпна обич ще оставя", след редакцията стана: "Но тръпната си обич ще оставя".
    При мен винаги водещи са смисълът и чувствата, затова пиша почти без никакви редакции - на един дъх. Не съм филолог, затова ще бъда благодарна на всеки специалист, който добронамерено ми направи съответни забележки и ме насочи към по-добра редакция. Още веднъж - сърдечно благодаря и хубава седмица на всички!
  • Учудвам се на супарлативите??? За мен е посредствен, при това оставен с грешки...
  • "с очи отворени в копнение" - чудесен образ на вечно търсещия човек.
    Успяла си, Роси, хубав стих!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...