Dec 22, 2013, 2:12 PM  

Сенки

  Poetry » Other
511 0 0

Поиграй си със нея,

ти бледа фантазия,

забъркай и в мен

стъклени мисли.

 

 

Крайчица огън подай ми.

Нека стопля пръстите,

премръзнали, сини лъжи.

 

 

Пътувайте вечно

между сенките празни.

Те танцуват, хранят се,

изпиват сока от нас.

 

 

Обещавана обич

превръщат в омраза,

а с сълзите измиват

цвета на мечтите.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Атанас Филипов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...