Dec 22, 2013, 2:12 PM  

Сенки

  Poetry » Other
512 0 0

Поиграй си със нея,

ти бледа фантазия,

забъркай и в мен

стъклени мисли.

 

 

Крайчица огън подай ми.

Нека стопля пръстите,

премръзнали, сини лъжи.

 

 

Пътувайте вечно

между сенките празни.

Те танцуват, хранят се,

изпиват сока от нас.

 

 

Обещавана обич

превръщат в омраза,

а с сълзите измиват

цвета на мечтите.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Атанас Филипов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...