Dec 16, 2010, 11:36 AM

Сенки на прелетни птици

  Poetry » Other
1.3K 0 20

Ще измия ръцете ти -

сенки на прелетни птици,

отлетели на юг да избягат от лютата зима.

Ще помилвам косите ти,

с цвят на узряла пшеница,

недочакала морни жътвари на щедрата нива.

 

Ще целуна очите ти -

извори - бистри, планински,

от които се стичат игриви потоци напролет.

Ще попия сълзите ти -

болка и страх притаили,

за да вярваш в мечтите си - щом си готова за полет.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Яким Дянков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...