Сенки от спомени
витаят край мен.
Носят ми
радост и тъга
за добро или зло.
Картините им
ясни, запечатани
са в мен.
Ароматите омайни
пак понасят се
край мен.
Усещанията странни
пробождат ме със
същата си сила.
Емоцията само
тлее и различна
е в тоз момент.
Времето лети,
а ние не ще
бъдем същите.
Или ... ще бъдем,
но не така
първични.
© София Русева All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Благодаря!