С нож и химикалка,
забити във ръката,
кръвта се стича
чак до стъпалата,
катеря стълби,
но не зная накъде,
отивам там
под нощното небе.
Звездите греят
за всичките души,
с вятъра пеят,
далеч от моите уши,
скитам се със сенките,
които скитат се сами.
Не зная що за лудост
умът ми го обзема,
но май е само глупост
това, което предприема.
Мислите му мрачни
довеждат накъде?
Животът е дилема,
обичам от сърце.
Дано да ми простиш
за всяка моя грешка,
аз клечката кибрит
и всяка малка пешка.
И вечер по луната
целувки ти изпращам,
и ако трябва и чрез мрака,
ако паднеш, ще те хващам,
Надявам се луната
чрез свойта светлина
от мене да ти прати
целувка, поне една,
но нека и звездите
прегръщат те от мен,
защото другите са много,
но само на една съм в плен.