"Сенките на наш'те непростени грехове"
Над разпилените във гроба общ нозе
капаните поставя ловецът на сълзи,
с наслада къса крехките криле
на давещи се в блатото души -
обезумели призраци под мрачния покров,
чийто писък е последен зов.
Райските илюзии в главите ни горят,
сред пламъците губим се и ние,
сърцата спират да туптят,
започват сенките да вият -
омайващите гласове на бездната от грехове... ...