Сенките на нашите непростени грехове
"Сенките на нашите непростени грехове"
Над разпилените във гроба общ нозе
капаните поставя ловецът на сълзи,
с наслада къса крехките криле
на давещи се в блатото души -
обезумели призраци под мрачния покров,
чийто писък е последен зов.
Райските илюзии в главите ни горят,
сред пламъците губим се и ние,
сърцата спират да туптят,
започват сенките да вият -
омайващите гласове на бездната от грехове...
Оказва се, че всичко, що е писано, е верно,
че непокорните отвеждат на разстрел,
а след разстрела - само пепел черна,
вятърът в нощта подел...
* * *
Съзирам грозен звяр във тъмнината -
жесток обществен ред без идеали, без морал,
чудовище със зъби, впити във сърцата,
машината, окъпана във смърт, във кръв и в кал...
Потъваме в зловещата реалност -
на дъното на черен гроб, дълбок,
нещата са познати до баналност -
животът ни е като в мрака скок.
Последната искрица свобода
бе смачкана
с оръжие, с пари и с власт,
с лъжи,
със танкове,
с присъди!
Непоклатими са устоите на хищната система,
забила корени във нашите изстинали лица,
не дава никой днес, а всеки взима -
наш Господ нов е сухата пара...
* * *
Сред гора от остри тръни
скитат нашите души,
клатят се послушни кукли -
марионетки без очи,
те със сивата машина
сливат се през свойте дни.
А в театъра раздават роли -
зомби, роб, безнравствен скот...
Политици-господари
и безмозъчни лакеи
от екрана все повтарят:
"Спокойно! Всичко е о'кей!"
* * *
Човекът се надигна и изрече :
"Без Богове, без диктатори,
да живее Свободата!"
Куршумът после отговори...
© Задгробник Евотош All rights reserved.
