Есента, проклетницата сива,
иде бясна във галоп,
а лятотото със мириса на нива,
се изплъзва като свобода от роб.
Той протяга ръцете към нея,
тя се смее с дивашка тъга,
и тази приказна слънчева фея,
го залива с лед и вода.
Жега е! Още пеят щурците,
красавици, боси, тичат навред
Все още ухаят липите,
все още е десет без пет. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up