Есента, проклетницата сива,
иде бясна във галоп,
а лятотото със мириса на нива,
се изплъзва като свобода от роб.
Той протяга ръцете към нея,
тя се смее с дивашка тъга,
и тази приказна слънчева фея,
го залива с лед и вода.
Жега е! Още пеят щурците,
красавици, боси, тичат навред
Все още ухаят липите,
все още е десет без пет.
Животът тихо се изнизва..
като вятър, като летен тен,
а зад ъгъла момиченце облизва
сладолед на клечка разтопен.
© Лебовски All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
