paloma66 (Гълъбина Митева)
171 43
Nov 2, 2014, 7:08 PM

Септември мирише на тебе 

  Poetry » Love
2583 6 25

Септември мирише на дюли... Не плача за тебе!

Септември мирише така, сякаш още си тук.

Захвърлих компаса на дните! Не ми е потребен.

Стрелката е луда. И всяка посока е юг.

 

Не плача за тебе! Септември мирише на лято,

което си кърпи душата с ръждива игла...

Постила гнездата на птиците с есенно злато.

И топли съня на Реката със крехка мъгла.

 

Септември мирише на слънце, и зрели смокини!

Септември мирише така, сякаш още си тук.

Не плача за тебе... Боже! Каква съм лъжкиня!

Дори за компаса излъгах. Не сочи на юг...

 

Септември мирише на теб! И е толкова тъжен!

Запалил е снощи листата. Мирише на дим.

На есен мирише... И няма какво да се лъжем.

Оттатък Реката Октомври е тъй предвидим.

 

Септември мирише на къща, в която те няма.

Разплитам от мъка косите си. Нека вали!

Рисувам врата, зад която замръкваме двама.

Измислям си утре, което почти не боли.

 

Септември мирише на теб. И на есенни птици,

които не помнят, че всяка посока е юг.

Мирише на влага в очите на млада вдовица,

която не може да свикне с ръцете на друг.

 

Реката потъна в сълзите си. Мостът е въжен.

Септември премина по него, прегърбен от жал.

И просто изчезна в мъглата си. Толкова тъжен,

че заприлича на сън, в който ти си живял.

© Гълъбина Митева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??