Jan 5, 2007, 12:17 PM

Сестрата на бурята

  Poetry
743 0 1
Най-добър приятел ми е изгревът,
когато идва към 6 сутринта
и се събужда в мене скитникът
с чаша кафе, ароматно, в ръка!

А се прозяваме двамата мудно,
слушайки сънените вълни
"Да изгрееш никак не е трудно!" -
звънливо напяват неговите лъчи.

Той всяка сутрин ми казва,
че аз на бурята съм сестра
и колко тя е смела ми разказва,
но аз от нея била съм по-добра!

Аз всеки път му отвръщам,
че бурята от мен е дваж по-благородна,
разплакана се втурвам и го прегръщам,
и не се чувствам вече самотна:

-Хайде,трябва да тръгвам! Ти се топиш!
-Почакай още минута със мене,
преди в ежедневното до заспиш!
-
Аз за тебе съм само едно бреме!...

-Недей да униваш в изкуствена драма!
-Аз съм това, което сама си създавам!
-Вече си достатъчно голяма!
-
Сестра съм на бурята, но не те притежавам!

      ...

Понякога, слушайки своите стъпки,
отдалечаващи се от вълнолома,
чувам на изгрева шумните глътки,
с които ме изпива като отрова...

Тогава съм като бурята силна,
която тихо и властно възпламенява,
после се размазвам - като боята акрилна,
защото изгревът преди пладне умира...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мирослава Грозданова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...