Feb 18, 2010, 1:13 PM

Север-юг

784 0 7
Аз Север съм...  
навлечена в одеждите  
на мисли, грижи, ежедневие...
Мечтая Юга,  
да разсъблека душата  
и затанцувам гола  
уж привидно,  
пред битовизмите сега.  
И само аз си знам...  
това би била свободата.  
Копнея я! И тръгнала съм,  
за да се отдам. Дано намеря я...
От утре ще съм там.  
     

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариана Вълкова All rights reserved.

Comments

Comments

  • "навлечена в одеждите
    на мисли, грижи, ежедневие"
    ..........................................
    Делниците винаги са повече от празниците,
    но все пак имаме право на избор нещо да
    се промени...
    Много образен и актуален стих с оптимистично послание!
    ПОЗДРАВИ! Пожелавам сбъдване на желаното!
    БЪДИ!
  • Здравей Марианче!Душата ти е топла,нежна,южна и това е важното;тя ще те отведе където трябва,няма да те подведе!!!!
  • Танцувай,Лудувай днес не чякай утре!!!
  • Поздрави и от мен!!!
  • Честита Свобода Марианче! Твоя Южен танц е най-добрата, снеготопяща оферта, смятам да откажа на Пролетта тая година!

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...