Северна зима
СЕВЕРНА ЗИМА
Кристално снежно и студено,
като сърцето на разлюбена любима,
кървящо в спомени и нерешено
пак някой да обича и да има.
Замръзнало е всичко, претворено
в бял сняг и тишина кънтящо-зрима.
Дълбоко в мен се чувствам заледено,
не могат да ме стоплят даже трима!
Луната в шал главата си е омотала,
трепери, гледа с погледа на наркоманка,
гората с алкохол и снежни хапчета заспала
и само ветровете се събират на седянка.
От студ Земята под стъпките ми скърца,
като разхлопана и стара циганска каруца.
Дъхът се носи вледенен и реже, пари
мечта и всяка мисъл от спомените стари.
Ръцете ми залепват за бравата,
когато вадя ключа чувство да отключа
и като на рентген снима ми студът ребрата,
ако със зиматa аз договор не сключа:
Да бъда вечно с шапка, с термо облекло,
със грейка задължително и със апрески,
шест месеца да ходя все по лед стъкло
и да обмислям старите си грешки.
На север зимата не е за сам.
Тогава хората в черупката си се затварят.
От многото години зимни знам,
че само с виелици и снегове си разговарят.
© Лидия Сиркавара All rights reserved.
