Да си спретнем сезон,
с аромат на узрели череши!
Любовта да е дом,
непокътнат от ярост човешка,
в който ти си до мен –
върху плюшени облаци, бели.
Топлината – сатен
да ни бъде едничка постеля.
Ще измислим сезон
и ще бъде по-сладък от захар.
Ще си вземем балон –
и ще литнем до лунната стряха.
Вятърът свири валс,
а звездите приличат на струни.
Аз и ти, ти и аз
ще открием сезона за влюбени.
© Деница Гарелова All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
