Jul 18, 2008, 1:55 PM

Сезони

  Poetry » Love
868 0 2
Сезони

Ако е сън твоето късно завръщане,
ако звездите единствените в нощта са фенери,
уморени от вечно прегръщане
с първата и последна Венера,
тогава знай, че под дъжда
за тебе тъгувам. За тебе тъжа.

Ако очите ми са океани отчаяни,
ако гласът ми е вече стон закъснял,
осъждащ съдбите злочести, окаяни,
значи това, че на мен ми е жал
за времената летни с вкус на ванилия
и усета приятен на идилия.

Ако от мен нищо не е останало вече,
ако за теб отново съм куп руини
и в живота ми прогнил и изтечен
в остатък въргалят се безбройни вини,
тогава спомни си нашите сезони
и остави сърцето този път да ги догони!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Християн All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...