Jul 18, 2008, 1:55 PM

Сезони

  Poetry » Love
865 0 2
Сезони

Ако е сън твоето късно завръщане,
ако звездите единствените в нощта са фенери,
уморени от вечно прегръщане
с първата и последна Венера,
тогава знай, че под дъжда
за тебе тъгувам. За тебе тъжа.

Ако очите ми са океани отчаяни,
ако гласът ми е вече стон закъснял,
осъждащ съдбите злочести, окаяни,
значи това, че на мен ми е жал
за времената летни с вкус на ванилия
и усета приятен на идилия.

Ако от мен нищо не е останало вече,
ако за теб отново съм куп руини
и в живота ми прогнил и изтечен
в остатък въргалят се безбройни вини,
тогава спомни си нашите сезони
и остави сърцето този път да ги догони!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Християн All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...