Сезони
Зимата е там, където
се облизва котарак,
почиства
капките мъгла и сняг
от връхчетата на мустаците си остри
в този бял по пладне ден,
изпил нечетен брой
„разклатено, а не разбъркано”
варено мляко с мед.
А залезът в червено облекло
издирва нощ, която
да пореже крехкото му тяло
и отдолу
да се покаже топла рана,
пълна с пролет,
с миризма на люляк,
с лястовича песен,
с кукуригане на шарен сух следобед.
Сега е студ.
Като картина
със замръзнало на нея време,
на която
слънчогледите въртят очи
и хвърлят сянка върху босата земя.
Касетофон,
фланелка без ръкави
и захарен памук е всичко,
от което се нуждае
едно пораснало,
но още лудо
малко свежо лято.
Родило се под съпровод на слънце,
в прегръдките на дъжд,
на жега,
на изпотен асфалт,
на баница с боза във парка.
Плюс разтопен ванилов сладолед
в ръцете
на най-усмихнатото –
моето момче.
Сега е влажно.
Тънък лед сковава
крехките пътеки,
изпъва бледите им бръчки,
докато върху хлъзгавите колене на пътя
вятърът играе пирует.
Мигрират тъмни облаци на юг.
А аз
стоя изправена,
кова с мълчание
петите си по твърдата настилка
и чакам да ме срещне
някоя червенобуза есен
с джобòве, пълни с ябълки и смях,
за да си направя щрудел.
© Пепър Формаджи All rights reserved.
