Сезони
Бяхме все още случайни познати
в топлия есенен ден.
Сватбена песен ни пяха листата,
ти се наведе към мен…
Зимата вече към края се движи.
Ние отделно вървим.
Своята гордост и зъл егоизъм
здраво и важно крепим.
Уж защитени добре са сърцата
под похлупак невидим…
Ала със вътрешни погледи тайно –
странно! - защо се следим?
Може би чакаме пролетен порив
да те довее при мен,
вятърът щур да запее повторно
припев, на нас посветен,
слънчева лудост през топлото лято
весело да ни плени…
Място ще имат ли всички сезони
в нашите бъдещи дни?
© Нелиса All rights reserved.
