Зимата вече към края се движи.
Ние отделно вървим.
Своята гордост и зъл егоизъм
здраво и важно крепим.
Уж защитени добре са сърцата
под похлупак невидим…
Ала със вътрешни погледи тайно –
странно! - защо се следим?
Може би чакаме пролетен порив
да те довее при мен,
вятърът щур да запее повторно
припев, на нас посветен, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up