Jun 7, 2008, 9:41 AM

Сезонно

  Poetry » Love
848 1 4
Получи ме лесно и бързо засити се -
за мен не си влизал със никой в дуел.
Покълнах в ръцете ти и се усмихнах
с любов необятна като руската степ.

Изпивах дъха ти - и днес трудно дишаш,
в съня ти не влизах, стоях отстрани,
в зори чак заспивах от тебе наситена,
остарявах от скитане в твойте очи.

Получи ме лесно. Не си ме изстрадал -
за теб бях кокиче сред тъжния сняг.
Сезонно обичане - вече е лято
и няма кокичета, дето цъфтят.

Покълнах от нищото, тлея в земята -
едно бивше кокиче, зарито в пръстта.
Ще има пак пролети, пак ще съм бяла -
по-трудна за обич, несезонна жена.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Геновева Симеонова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...