Сезонно
за мен не си влизал със никой в дуел.
Покълнах в ръцете ти и се усмихнах
с любов необятна като руската степ.
Изпивах дъха ти - и днес трудно дишаш,
в съня ти не влизах, стоях отстрани,
в зори чак заспивах от тебе наситена,
остарявах от скитане в твойте очи.
Получи ме лесно. Не си ме изстрадал -
за теб бях кокиче сред тъжния сняг.
Сезонно обичане - вече е лято
и няма кокичета, дето цъфтят.
Покълнах от нищото, тлея в земята -
едно бивше кокиче, зарито в пръстта.
Ще има пак пролети, пак ще съм бяла -
по-трудна за обич, несезонна жена.
© Геновева Симеонова All rights reserved.