Във този свят долен, озлобен
всеки гледа как да те прекара!
Опитват се да прецакат и мен,
но ми писна вече, мама му стара!
Чудя се на себе си само,
на своята наивност... или тъпота(?),
които ме карат пак и пак да прощавам
на всички хора подлите дела!
Защо доносниците и подлеците
са тези, които преуспяват?
А честните хора, вярващи в мечтите
само на огризки се надяват?
И уж си знам, че трябва да се пазя,
а ето че отново забиха ми нож в гърба!
Защо не мога като тях да роптая, да мразя,
а въпреки всички злини пак съм добра?
© Насето All rights reserved.
Браво от мен!