Достигна ли до замъка на ветровете?
До залата на пълното затишие...?
Там пир на сенки-призраци неистово просветва,
затворени в едно безбройно твое многостишие.
И в каната на залеза, до смърт пияни,
виденията в тремора на миговете изтрезняват.
Блещукат перлите на щастието щедро разпиляни.
Уплашено в тунелите на времето се приютяват.
Изпусна глухо август тежката си броеница.
Подобно ручеи събират се в предчувствие ятата.
Гъсеница от непокорни спомени оглозгва своята черница.
И разпва пеперудата на есента с криле шагреновото лято.