Шах и мат
Един поглед само. И вече изгубих ума си.
Очи като вик... Две очи като рана.
Очи като спомен, който винаги търся.
И всичко е лудост... С любов съм пияна.
Гласът ти се спуска бодлив по гръбнака.
Един жест и ето – от нежност съм в треска.
Един поглед прави безкраите тесни!
Не мога да дишам. Небето е тежко.
Един поглед кратък, но всичко накъсва.
Кое беше вчера? Кое беше важно?
Един поглед само, а вечно се връща
и кара ме в болка от радост да страдам.
Един поглед просто. Той всичко стаява.
Той удря със сила престъпна на триста.
Очите ти само... Коя съм забравих.
Изчезва земята, защото си близко.
