Jul 25, 2006, 10:13 AM

Шах-мат

  Poetry
1.2K 0 3
Трия злобно сълзите
Падащи в кристалната чаша
С тях отброявам си дните
Мислите са разбъркана каша
Ръката студена протягам
Отпивам малко уиски
Лед не ми е нужно да слагам
Със студа сме си близки
В тъмното до мен присяда Смъртта
Предлагам й напълнена чаша
Пие бавно, не бърза, нейна е Вечността
От такава компания не се плаша
Мраморът е шахматна дъска
Тялото толкова чуждо пада на нея
Цветето губи своята красота
Звукът е бледа, няма Фея
Няма страх, че ще загубя душата
В мислите за това си мечтая
Със Смъртта отдавна започнах играта
И сега трябва да я играя
Чувство всякакво ще прокудя
Ела Погледай играта
Заради теб искам да се събудя
Ела Погледай съдбата

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Тони All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...