Feb 3, 2005, 4:49 PM

ШАНС

  Poetry
1.5K 0 0
Шанс!
От съдбата-
като докосване,
като забрава,
че това е мечтата,
която очакваме,
докато угасваме.....
Достигната, тя вече не е същата
Достигнали-затваряме я в къщата
на свойто недоверие,
на странно суеверие,
което хлопва вратата
пред мечтата
пратена от съдбата.
И отново сами,
изпаднали в транс:
Къде е мечтата?...
Пропусната!...
Шанс!...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивомир Димчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...