Feb 3, 2005, 4:49 PM

ШАНС

  Poetry
1.6K 0 0
Шанс!
От съдбата-
като докосване,
като забрава,
че това е мечтата,
която очакваме,
докато угасваме.....
Достигната, тя вече не е същата
Достигнали-затваряме я в къщата
на свойто недоверие,
на странно суеверие,
което хлопва вратата
пред мечтата
пратена от съдбата.
И отново сами,
изпаднали в транс:
Къде е мечтата?...
Пропусната!...
Шанс!...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивомир Димчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...