Младостта си отива, но време не спира.

Силите чезнат под различен претекст.

Дълго себе си търсих, преди да усетя,

че в суматохата дръннах, …шестдесетте.

Претеглих приятелства сред маски нелепи,

лустрото скрива лицемерни лица.

Достойните съществуват в истини свежи,

а слепите, трудно проглеждат дори с очила.

Лашкат ни бурно вълните житейски.

Многото мина..., невидима накъде да вървя.

Увереност имам през мисловната права

и радост от факта, че все още трептя.

Мъдростта, е в тези  узрели в бедите,

свободно избрали своя път и целта.

С тяхната смелост днес се кичат орлите,

а със знание, всички техни чада.

Младостта си отива, стареем си всички

още от първата глътка вдишан живот.

Но днес пред морето, от толкоз години

все още мечтая да полетя без пилот.

Шанс имам и зная, да не ми пука от нищо.

Каквото да идва, добре ми дошло.

Писаното да става, дори неприлично

с благодарност за всеки, чуден миг – пъстроок.