19.01.2023 г., 12:41

Шанс

464 0 1

Младостта си отива, но време не спира.

Силите чезнат под различен претекст.

Дълго себе си търсих, преди да усетя,

че в суматохата дръннах, …шестдесетте.

 

Претеглих приятелства сред маски нелепи,

лустрото скрива лицемерни лица.

Достойните съществуват в истини свежи,

а слепите, трудно проглеждат дори с очила.

 

Лашкат ни бурно вълните житейски.

Многото мина..., невидима накъде да вървя.

Увереност имам през мисловната права

и радост от факта, че все още трептя.

 

Мъдростта, е в тези  узрели в бедите,

свободно избрали своя път и целта.

С тяхната смелост днес се кичат орлите,

а със знание, всички техни чада.

 

Младостта си отива, стареем си всички

още от първата глътка вдишан живот.

Но днес пред морето, от толкоз години

все още мечтая да полетя без пилот.

 

Шанс имам и зная, да не ми пука от нищо.

Каквото да идва, добре ми дошло.

Писаното да става, дори неприлично

с благодарност за всеки, чуден миг – пъстроок.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валя Сотирова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...