Усещаш ли как вия, шарен ветре?
Как стонове душата ми тъче
и болката, поникнала отвътре,
на улеи в очите ми тече.
Дори не се научих да ги крия
от чужди погледи над мен,
когато в самотата си вилнея,
не виждам нощ ли е, или е ден.
Косите ми развяваш, пъстроцветнико.
Докосваш с ласки бузите ми, нежно.
И да празнуваш искаш, палавнико,
но във душата ми е много тъжно. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up