Nov 9, 2010, 8:55 PM

Шарен ветре 

  Poetry » Other
578 0 8
Усещаш ли как вия, шарен ветре?
Как стонове душата ми тъче
и болката, поникнала отвътре,
на улеи в очите ми тече.
Дори не се научих да ги крия
от чужди погледи над мен,
когато в самотата си вилнея,
не виждам нощ ли е, или е ден.
Косите ми развяваш, пъстроцветнико.
Докосваш с ласки бузите ми, нежно.
И да празнуваш искаш, палавнико,
но във душата ми е много тъжно. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Random works
: ??:??