Дъга от мечти нарисувах,
с пастели и малко надежда.
И някак по детски повярвах
колко истинно всичко изглежда…
Цветовете тъй ярки направих,
любовта си вграждайки в щрихите,
но хлапашки накрая забравих
да не слагам аз всичко на листите.
И уж рисунка завършена гледах,
а пред мен все едно огледало.
Съвършено копие свое аз виждах -
като мен, но с безжизнено тяло…