Feb 23, 2009, 11:40 AM

she

  Poetry » Other
869 0 14

тя не уцелва десния си ръкав

никога

особено преди наслагването

на скучни

прилагателни

и после разрошва телефонния звън

отвъд океана

на четири части

в които никога не досажда

сутрин

а палтото и е тежко

като сън на вещица

която можеш да убиеш

само с жълти гумени ръкавици

определен брой цигари

и едно достатъчно силно парче

- този блясък в очите -

или

- боже какво с тебе щяхме да изпуснем -

шоколад с питието

с 22 параграфа

тя винаги се обажда напролет

преди сатурновата дупка

да поеме останала част от света

и не иска нищо

нищо

нищо

само онази част от дъха на нощта

където полудяват истините

на чист португалски

и цъфнал цвят на бял чай

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Зорница Николова All rights reserved.

Comments

Comments

  • и не иска нищо

    нищо

    нищо

    само онази част от дъха на нощта

    където полудяват истините

    ТИ!
  • Дреска, трябва да се взема пример от пролетта - тя решително прескача сатурновата дупка около рождението си с риск да предизвика спонтанен цъфтеж на люляците и опасно саморазрошване до самонакъдряне
    и тъй като съм още на Родариева вълна:

    Спящата красавица

    Откъде идат приказките?
    От космоса някъде?
    Аз лично си мисля,
    че ги има навсякъде:

    в дървото на масата,
    в розата, в каната…
    Като пеперудката
    в твойта шепичка хваната,

    като черната семчица
    в сърцето на динята,
    всяка приказка, мисля си,
    е сякаш царкинята

    спяща и чакаща
    да бъде събудена
    и от своята хубост

    да се види учудена.



    Но за туй трябва принцът
    да разчупи магията,
    трябва някой поет
    да отвори кутията

    на своита поезия,
    и разправят мнозина, че
    ако нещата
    развият се иначе,


    то, каквото да казват
    очилатите учени,
    просто хиляди приказки
    ще останат заключени,

    а и твоята също,
    за днес обещаната,
    ще си спинка във розата
    във масата, в каната…

    Джани Родари
    превод:Валери Петров





  • Винаги си страхотна компания... за дълго... благодаря!
  • Какво да ти кажа. Пишеш силно и стилно. Хенри
  • може ли 22 капки от праграфа в чая
    но задължително португалски ...

    рошла!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...