тя не уцелва десния си ръкав
никога
особено преди наслагването
на скучни
прилагателни
и после разрошва телефонния звън
отвъд океана
на четири части
в които никога не досажда
сутрин
а палтото и е тежко
като сън на вещица
която можеш да убиеш
само с жълти гумени ръкавици
определен брой цигари
и едно достатъчно силно парче
- този блясък в очите -
или
- боже какво с тебе щяхме да изпуснем -
шоколад с питието
с 22 параграфа
тя винаги се обажда напролет
преди сатурновата дупка
да поеме останала част от света
и не иска нищо
нищо
нищо
само онази част от дъха на нощта
където полудяват истините
на чист португалски
и цъфнал цвят на бял чай
© Зорница Николова All rights reserved.
нищо
нищо
само онази част от дъха на нощта
където полудяват истините
ТИ!