Шега ли е?
Мъча се да оцелея в твоите жестоки прегръдки
и при мисълта, че ще си тръгнеш, побиват ме тръпки. Ти си празен, носиш ми единствено студ... но те обичам, зная - говоря точно като луд. Красив си, някак прекалено демонично. Всяка грешка с теб, пасва ми отлично... Как бих могъл да избягам, като с тебе ми е писано? Дори и само на шега, сътворена горе от древни, белобради писари. Разкъсваш ме и не зная дали ще издържа... Идва ù в повече на измъчената ми душа. Но ти си сляп за сълзите ми в онази стая, тъмната, където всяка надежда от мрак остава погълната... Не знам дали ме обичаш, но не искаш и да ме пуснеш... Както и отказваш завинаги от мен да си тръгнеш. Шега ли е? Ако е така, тя е жестока. Защо сме заедно, щом не вървим в една посока?© Викторио All rights reserved.