Шегата на вятъра
Шегата на вятъра
Вятърът звездите угаси
и нощта е черна, необятна,
с лекота сълзите ми изтри,
вятърът – любов невероятна!
Може би шегува се със мен,
знам, че тайно влюбен е в луната,
но във тъмнината заслепен,
пак е слязъл ниско над земята.
Той целуна моето лице
и косите ми така разбърка,
грабна с обич моето сърце,
мислите в главата ми обърка.
Ще го чакам утре вечерта,
нека върне ми с любов звездите!
Да е с мене чак до сутринта
в пътищата светли на мечтите!
Мария Мустакерска
© Maria Mustakerska All rights reserved.
