Шеговито за моя тъжен "Свети Валентин"
„Свети Валентин” е. Аз пак съм сама.
Спретвам си масата, слагам свещта.
Вън кучета лаят, а дъждът заръмял.
Слагам пижама от ефирен воал.
Гледам във шкафа - „О! „Шардоне!”
Измолвам сина си за диск на Шаде.
Две стъклени чаши и малко мезе.
Дали да не пробвам едно питие ?...
Току да понеча и гледам – а, ха-а-а...
до мен приближава се сянка една:
„Простете, Госпожо, аз зова се Тъга,
и Вие ли днес сте като мене сама?
„Я, стига дърдорила! Часът е един.
Сядай! Ще чакаме Свети Валентин!"
...и пийнахме здравата - вино и сълзи...
Оох, кво ми става? Ааа! Светът се върти...
© ПЕТЯ ГРИГОРОВА All rights reserved.
и много хубав стих !!!
